МРАМОР МРАМОР

  • Мрамор Красив камък с широка гама цветове, който се използва както екстериорно, така и интериорно, като основно се използва за: ...

ГРАНИТ ГРАНИТ

  • Гранит Натурален камък с кристалическа структура, красив и изключително разнообразен цветово. Основно се използва ...

ГНАЙС ГНАЙС

  • Гнайс камък изключително подходящ за ландшафтен дизайн, за облицовка на цокъл, полагане на декоративни пътеки и други оригинални ...

БЪЛГАРСКИ НАТУРАЛНИ КАМЪНИ НАТУРАЛНИ КАМЪНИ ОТ БЪЛГАРИЯ

  • Мрамори, гнайси, риолити, предимно в бели, бежови, сиви тонове. Подходящи за външни и вътрешни облицовки. Българските камъни ...

ТРАВЕРТИН ТРАВЕРТИН

  • Травертин Изключително топъл камък, който се използва за помещения с повишена влажност като бани, римски бани, поради ...

ОНИКС ОНИКС

  • Оникс Изключително красив, винаги уникален, полу-скъпоценен камък и се използва изключително за оригинални дизайнерски решения.

Ланддшафтни камъни ПАВАЖИ

  • Павета от натуралните камъни гранит, гнайс, риолит с изключителната си твърдост и здравина. Използват за настилки с повишено натоварване.
    Ландшафтни камъни във всякаква форма и цветове, които са подходящи за украса и реализация на Вашите дизайнерски идеи.

ДРУГИ НАТУРАЛНИ КАМЪНИ ДРУГИ НАТУРАЛНИ КАМЪНИ

Риолитът е кисела вулканична ефузивна скала. Минералният й състав обикновено включва кварц, алкален фелдшпат и плагиоклаз, често с примеси от биотит и пироксен. Риолитът е светлосив или розов на цвят, с порфирна струкрура - в стъкловидната аморфна маса се съдържат порфирни пръски от фелдшпат, кварц, биотит. Понякога текстурата му е пореста. Риолитът е вулканичен аналог на интрузивната скала гранит.
Туф - Вулканичен каменен материал
Туф вулканичен – горна порода порест, каменен вид, който е продукт на застинала лава от вулканичното изригване. Туф е твърда маса образувана от вулканична пепел, пясък, стъкло, кварц и др. Различните видове туф имат различни цветове и различни структури, определящи различните характеристики. Притежава малко обемно тегло, висока топло и шумо изолация, и е лесен за обработка. Високата издръжливост и неповторимият изглед го правят уникален строителен материал, използван още в 3-ти век. Вулканичен туф, до ден днешен се използва за атрактивни интериорни и екстериорни архитектурни решения, предимно в Армения и западна Eвропа. Всяка една каменна плоча от туф, получена след разреза на скалния къс е уникална спрямо другите, предимството на фасада изградена с туф е неповторимостта й. Този природен камък позволява, както класическия „мокър” монтаж, така и препоръчвания напоследък „сух” монтаж при вентилираните окачени фасади.
Физико-механични свойства:
- обемно тегло – от 1400 до 1600 кг/куб. м
- порестост – от 35% до 45%
- водопоглъщане по тегло – от 17% до 22%
- якост при натиск – от 130 до 190 кг/кв. см
- коефициент на омекване – от 0.85 до 0.89
- коефициент на водонасищане – от 0.57 до 0.70
- коефициент на студоустойчивост (при 25 цикъла) – от 0.89 до 0.95
- звукопоглъщане (при дебелина 1 см) – от 3 до 5 dB
- коефициент на топлопроводимост – от 0.427 до 0.496 W/mK
- термоустойчивост – от 1100 до 1380˚С
- износване (по Девал) – 4%
Химичен състав по компонентно съдържание:
- SiO2 – 65.8%
- Al2O3 – 16.2%
- Ka2O + Na2O – 6.75%
- Fe2O3 – 3.4%
- CaO – 3.3%
- в малки количвства TiO2, MgO, SO3
Пясъчници Пясъчникът е споена седиментна скала, образувана от материал, получен при физическото разрушаване на други скали. Разрушеният или отмитият материал се отлага в друга среда, където с времето протича повторното му спояване. Големината на зърната му е от 0,1 mm до 5 mm. Според преобладаващия размер на зърната, пясъчникът бива: финозърнест: 0,1-1 mm, среднозърнест: 1-2,5 mm, едрозърнест: 2,5-5 mm. Според това в каква среда се отлага материалът, спойката може да бъде силикатна или карбонатна. В случай, че в пясъчника се намират глинести частици (с размер под 0,1 mm), тогава се говори за глинест пясъчник, а когато имаме наличие на калциев карбонат, пясъчникът се нарича варовит. Често се срещат и смесени глинесто-варовити пясъчници
Органогенен материал, едрочерупчест варовик с пясъчно бял цвят. Наличието на можество черупки и ядки от различни организми (главно миди-брахиоподи) и ръждиво-червените оцветявания от железни хидроокиси го правят интересен за вътрешна и външна облицовка на сгради, фасади и огради. Също така се използва и за тротоарна настилка и декоративни архитектурни елементи.
Физико-механични свойства:
Обемна маса 2220-2260 kg/m³
Обемно тегло=специфична (обемна) плътност 2700 kg/m³
Обем на порите 17,4%
Водопопиваемост до постоянна маса 7,59%
Якост на натиск във въздушно сухо състояние 181х105 N/m²
Якост на натиск във водонапито състояние 104 N/m²
Коефициент на изтриваемост 1,38 g/sm²
Коефициент на мразоустойчивост 0,45
Коефициент на размекване 0,94
Загуба на маса след 5-кратно замразяване-размразяване 0,0 g.
Украинският черупчест варовик е естествен камък и се отнася до чистите варовици. Добива се в областта на автономната република Крим. Той е екологично чист строителен материал. Използва се в строителството на сгради не по-високи от 1-3 етажа като замества тухлите. Използва в строителни помощни сгради, огради и др. под формата на плочки за вътрешни и външни облицовки, за украса с архитектурни елементи на сгради.
Обсидианът е природно, вулканично стъкло. Образува се при бързото охлаждане на лавата. Среща се предимно в черен цвят, но не са изключени и оранжев, червен, сиви и син цвят. Могат да се срещнат и различни комбинации от цветове, сливащи се и преплитащи се в различни петна и рисунък. Съдържа от 35% до 85% силициев диоксид. Твърдостта му е 5 - 6 по скалата на Моос. Има мидест лом. Блясъкът му е стъклен. Преди хиляди години, поради голямата му твърдост първите хора са го използвали като сечиво. Древните народи са изработвали различни остриета и оръжия от обсидиан а също така статуи, огледала и различни накити. Както за повечето редки и красиви камъни и за обсидиана съществуват различни поверия. За него се вярвало, че има силата да дава ясен поглед върху проблемите. Най-големите находища на обсидиан са в Исландия, Италия и Япония. В България се среща в Източните Родопи.

видове обработки видове обработки

  • Полировка, Шлифовка, Бучарда, Рустика, Профили, Импрегнация, Обработка "Антик", Глиц, Термообработка, Химическа обработка, Реставрация и консервация